300 милиарда долара годишно за по-бедните държави в борбата им с климатичните промени

Джо Байдън нарече „историческо“ споразумението, постигнато в Азербайджан

По-богатите страни обещаха рекордните 300 милиарда долара на развиващите се страни до 2035 година, за да им помогнат да се подготвят и предотвратят изменението на климата. Сделката между представителите на близо 200 държави в Баку беше одобрена благодарение на часове допълнителни преговори. До първоначално предвидения официален край на двуседмичната климатичната среща на върха договореност още нямаше.

Саймън Стийл, изпълнителен секретар на ООН по климата заяви, че това е било „трудно пътуване, но е постигната сделка“. Преговорите обаче не успяха да доразвият споразумението, прието миналата година, призоваващо нациите да „се откажат от изкопаемите горива“, отбелязва Би Би Си.

Развиващите се държави, както и страните, които са особено уязвими от изменението на климата, драматично напуснаха преговорите в събота следобед. „Не преувеличавам, когато казвам, че нашите острови потъват! Как можете да очаквате да се върнем при жените, мъжете и децата на нашите страни с лоша сделка?“ коментира Седрик Шустер от Самоа. Той е председател на Алианса на малките островни държави - коалиция от страни, застрашени от покачващите се морета.

Но в 03:00 местно време в неделя (23:00 GMT в събота) и след някои промени в споразумението, нациите най-накрая приеха сделката. Това посрещнато с възгласи и аплодисменти, но все пак имаше разочаровани. 

„Не можем да го приемем… предложената цел няма да реши нищо за нас. [Това] не благоприятства действията в областта на климата, които са необходими за оцеляването на нашата страна“, каза Лийла Нандан на конференцията, като определи сумата за твърде малка.

Критиките към споразумението вече започнаха, като представителят на Индия каза, че договорената сума от 300 милиарда долара е нищожно малка, а този на Нигерия я определи като „подигравка“. Преговарящият от Боливия беше категоричен, че текстът съхранява климатичната несправедливост.

Британският министър на енергетиката Ед Милибанд обаче подчерта, че въпреки че сумата не е всичко поискано, тя е стъпка напред.

Еврокомисарят по климатичната политика Вопке Хукстра заяви, че конференцията в Баку ще бъде запомнена като нова ера за климатичните финанси и постигнатият резултат е всъщност изключително важен. Според Швейцария финалният текст на конференцията в Баку е бил „разводнен“.

Американският президент Джо Байдън нарече „историческо“ споразумението за финансиране на по-бедните страни в борбата с климатичните изменения.

„Никой не може да спре прехода към чиста енергия, който протича понастоящем в Съединените щати“, каза още Байдън. Той изтъкна, че споразумението ще спомогне за мобилизирането на финансиране на различни нива и създаването на пазар за американски електрически автомобили и други приятелски настроени към климата продукти. Намеквайки за избрания президент на САЩ Доналд Тръмп, който обеща да увеличи добива на петрол, щом встъпи в длъжност на 20 януари, Байдън заяви, че „макар някои да се опитват да отрекат или да забавят революцията на чистата енергия, която протича в Америка и по света, никой не може да я спре“.

Новообещаните пари се очаква да дойдат от правителствени субсидии и частния сектор - банки и предприятия - и трябва да помогнат на страните да се откажат от енергията от изкопаеми горива като преминат към възобновяема енергия. Имаше и ангажимент за утрояване на парите, които отиват за подготовка на страните за изменението на климата. В исторически план само 40% от наличното финансиране за изменението на климата е отишло за това.

Освен обещанието за 300 милиарда долара (238 милиарда паунда), нациите се съгласиха, че са необходими 1,3 трилиона долара до 2035 г., за да помогнат за предотвратяване на изменението на климата. Тази година - която вече е на практика сигурно ще бъде най-топлата в историята - беше прекъсната от интензивни горещини и смъртоносни бури.